Повечето спортисти не понасят, когато треньорите им повишават тон. Всеки спортист заслужава отношение, основано на уважение и подкрепа.
За съжаление, не винаги нещата вървят така, както би ни се искало.
Някои треньори вярват, че викането е най-ефективният начин да привлекат вниманието на отбора и да предадат инструкциите си. Някои вярват, че викането е начин да събудят играчите си.
Истината е, че често липсва разбиране за ефективна комуникация и за това как този подход се отразява на младите спортисти.
Когато бъдат подложени на викане, много деца започват да се съмняват в себе си, страхуват се да не направят грешка и постепенно губят желанието си да се занимават със спорт. С времето самочувствието им се срива и те започват да възприемат себе си като недостатъчни, неуспешни или неспособни.
Крясъците на треньора имат негативен ефект – те често подкопават увереността, увеличават страха от грешки и намаляват удоволствието от спорта.
Ето няколко реакции, които децата проявяват:
- Затваряне в себе си – детето се изолира емоционално и не възприема полезната информация.
- Приемане на критиката лично – то вярва, че има нещо нередно с него.
- И най-позитивната реакция… Извличане на смисъл от посланието – по-устойчивите деца умеят да отсеят полезното от агресивния тон.
Децата не могат да променят поведението на треньора, но могат да контролират собствената си реакция и мислене. Важно е децата да се научат да търсят информацията, а не емоционалния заряд зад нея. Спомнянето защо са започнали да спортуват помага да останат мотивирани и уверени.
Упражнения за справяне с треньор, който крещи
1. „Стена на увереността“
Какво е: Въображаема стена, която защитава от негативен тон.
Как: Накарайте детето да си представи как около него има стена, която пропуска само полезната информация, но отблъсква емоционалната агресия.
Цел: Да помогне за отделяне на тона от същинското послание.
2. „Говори си с мислите си“
Какво е: Самоутвърждаващи изказвания.
Фрази: „Аз мога да се справя.“ „Не съм провал, само защото направих грешка.“ „Никой не може да отнеме любовта ми към спорта.“
Цел: Повишаване на вътрешната увереност.
3. „Извлечи полезното“ – игра
Как: След тренировка с викове детето записва едно нещо, което е било полезно, независимо от начина, по който е казано.
Цел: Развиване на умение за филтриране и конструктивно мислене.
4. Дълбоко дишане и визуализация
Как: 4 секунди вдишване – задържане – 4 секунди издишване. Представяне на спокойно място.
Цел: Намаляване на напрежението и активиране на рационалното мислене.
Треньорите, които повишават тон, обикновено го правят с надеждата да мобилизират отбора, но не осъзнават колко вредна може да е тази комуникация за психиката на младите спортисти. Въпреки това вече имате инструменти, с които да се справяте ефективно с такова поведение.
Как се справяте вие с такива треньори? Ако сте треньор и търсите по-ефективни начини за комуникация, вижте как работя с треньори.